118 години от рождението на Дико Илиев (тържество)

На 15 февруари град Оряхово отбеляза с възпоменателно тържество - 118 години от рождението на народния композитор Дико Илиев. Тържеството бе организирано от НЧ  „Надежда 1871” и Историческия музей в града. Поднесени бяха венци и цветя пред барелефа на Дико Илиев,  поставен на фасадата на читалищната сграда.

Програмата за тържеството подготвиха самодейци при читалището. Млади самодейци рецитираха стихове, посветени на композитора. Женският хор при читалището изпълни песни за Дико Илиев и една от неговите любими песни „Пусни ми, мари лельо, Тодорка”. Духов оркестър „Дико Илиев” при НЧ  „Надежда 1871” изнесе концерт, в репертоара на който бяха включени девет неиздадени хора на композитора. Присъстващите чуха и хорото „Утро”, чийто автор е диригентът на оркестъра Кузман Кузманов. Хорото е посветено на Дико Илиев.
Концертът завърши с неповторимото „Дунавско хоро”  (написано през 1937 г.), което звучи в полунощ при посрещането на всяка Нова година и  обединява всички българи по всички краища на света.

  

  

Оряховският духов оркестър със съдействието на БНР през последните десет години  записа и издаде три компактдиска с 46 неиздадени музикални произведения на Дико Илиев – хора, маршове, народни китки, музикални пиеси и др. Албумите са със заглавия „Танц на жетварките”, „Спомени” и „Буйна младост”. През м. август,  т.г. град Оряхово ще бъде домакин на ХХ-те Празници на духовите оркестри „Дико Илиев” . Празниците са ежегодни, на тях си дават среща духови оркестри от България и чужбина, присъства  многобройна  публика и любители на Дикоилиевото творчество от цялата страна. Вият се кръшни хора. 

Дико Илиев е роден на 15.02.1898 г.  в  с. Карлуково, но щастливата съдба го свързва завинаги с град Оряхово, където е бил военен музикант,
по-късно диригент на духовия оркестър на 36-ти Пехотен Козлодуйски полк, а след пенсионирането си е диригент на читалищния оркестър.
Участник е в Балканската, Първата и Втората световни войни.
В Оряхово преминава най-активният  период от творческата  дейност на композитора, тук той създава основната част от музикалните си произведения.
Дико Илиев създава непреходно творчество  – 56 хора, 16 марша, 7 народни китки, музикални пиеси, рапсодията за симфоничен оркестър „Танц на жетварките” и др.
С марша „Сливенци при Драва” БНР откриваше програмата си в продължение на повече от двадесет и пет години.
В Северозападна България е създал духови оркестри в много села и градове. Освен техен организатор, той е разписвал и нотите на всички произведения за всички духови оркестри, за всички музикални инструменти в оркестъра, създавал е техния репертоар. 
Дикоилиевите хорà за духов оркестър са явление в живота на населението в Северозападна България и до днес.
Официалното признание за Дико Илиев идва късно, на 15.02.1983 г., когато се чества неговата 85-та годишнина. 
Тогава е приет за член на СБК и получава държавна награда.
Той умира на 30 ноември 1984 г. в Монтана, където на преклонна възраст живее при дъщеря си Александрия.
Цяло щастие и гордост е за град Оряхово, че именно тук, на брега на Дунава, 42 години живя и твори чародеят на българското хоро – народния композитор,  диригент и музикант Дико Илиев, наричан от оряховчини просто Бай Дико.    

                                                                    Хризантема Рашева – Секретар на
                                                                    НЧ „Надежда 1871”   гр. Оряхово